Древните прабългари, живели по нашите земи, създали собствен календар. ПРАБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР  е най-стария и най-точния до установеното от науката астрономическо време. През 1976 г. ЮНЕСКО официално признава нашия календар и го приема за най-съвършения в света.

За начална точка е приет денят на зимното слънцестоене през 5505г преди Христа. С други думи може да се каже, че българското летоброене съвпада почти напълно със 5505 –та година преди Христа по Григорианския календар.

ПРАБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР е слънчев. .
Новата година е започвала с най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември), най-често на Игнажден, наречен още Еднажден, на 20 декември). Този ден – Игнажден, Еднажден /ЕДИН/ – не участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден.. Първият ден от новата година бил наричан “Ден на Слънцето” и се е падал винаги в неделя. Неделята е била първи ден от седмицата
Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя .
Годината не е точно 365 дни, а малко повече. Годишното „повече“ древните българи са измерили по взаимодвижението Земя – Юпитер: в „пакет“’ от 12 земни години дните се оказват 12 по 365 плюс 3. На всеки 4 години се оставя по един ден повече. Така ще е и следващата година. Високосният ден също е нулев – в деня на лятното слънцестояние – най-дългия ден, Летен Ени, Еньовден.

Всеки месец носи името на онова животно, което ангажира дейността, грижата и вниманието на традиционния българин:

СВИНЯ – да се погрижиш за здрава храна през зимата;
МИШКА – да се браниш от този най-опасен за древния човек домашен враг;
ВОЛ – започва пролетната работа;
БАРС – в полето слизат гладни зверове, нападат деца и пеленачета в люлки, сред тях особено опасен е барсът – голямата дива котка;
ЗАЕК — зимното месо ти се е свършило, гониш заека, макар по това време да е още пустал;
ЗМЕЙ – в шестия месец в географския пояс, в който са живели и живеят българите, природата се „бунтува“ — суши, наводнения, вихрушки, градушки, земетресения; змеят, фантастичното животно, олицетворява природните ‘стихии;
ЗМИЯ – жъне се, по стърнищата има змии, трябва да се внимава;
КОН – превозва снопите и вършее;
МАЙМУНА – зърното е прибрано, трябва да се веселиш, маймуната олицетворява веселбата;
КОЧ – сортировка и заплождане на стадата;
ПЕТЕЛ – идва зима, трябва да се погрижиш за най-беззащитнита живина на дома;
КУЧЕ – зимата бушува, кучето брани дома, кошарите, оборите.